български » испански | 58 [петдесет и осем] | Частите на тялото

58 [cincuenta y ocho] Las Partes del Cuerpo Humano

Аз рисувам човек.	Estoy dibujando un hombre.
Първо главата.	Primero la cabeza.
Човекът носи шапка.	El hombre tiene puesto un sombrero.
Косата му не се вижда.	No se puede ver su cabello.
И ушите му не се виждат.	No se pueden ver sus orejas tampoco.
Гърбът му също не се вижда.	No se puede ver su espalda tampoco.
Рисувам очите и устата.	Estoy dibujando los ojos y la boca.
Човекът танцува и се смее.	El hombre está bailando y riendo.
Човекът има дълъг нос.	El hombre tiene una nariz larga.
Той носи пръчка в ръцете си.	Él lleva un bastón en sus manos.
Носи и шал около врата си.	(Él) también lleva una bufanda alrededor de su cuello.
Зима е и е студено.	Es invierno y hace frío.
Ръцете му са силни.	Los brazos son fuertes.
И краката му са силни.	Las piernas también son fuertes.
Човекът е от сняг.	El hombre está hecho de nieve.
Той не носи панталон и палто.	(Él) no lleva ni pantalones ni abrigo / saco (am.).
Но не му е студено.	Pero el hombre no se congela.
Той е снежен човек.	(Él) es un muñeco de nieve.

Съществува ли универсална граматика ?

Когато учим чужд език, ние също учим неговата граматика. Когато децата учат родния си език, това се случва автоматично. Те не забелязват, че мозъкът им учи различни правила. Въпреки това, те научават родния си език правилно от самото начало. Като се има предвид, че съществуват много езици, също съществуват и многограматични системи. Но има ли също така и универсална граматика? Учените са проучвали този въпрос дълго време. Новите изследвания биха могли да дадат отговор. Защото мозъчните изследователи са направили интересно откритие. Те накарали участниците в един експеримент да изучават граматични правила. Участниците в експеримента били ученици в езикови училища. Те учели японски или италиански. Половината от граматичните правила били напълно измислени. Въпреки това, участниците в експеримента не знаели това. След изучаването на граматичните правила, на учениците били раздадени изречения. Те трябвало да преценят дали изреченията са правилни. Докато те работили върху изреченията, мозъците им били анализирани. Тоест, изследователите измервали активността на мозъка им. По този начин те искали да проучат как мозъка реагира на изреченията. И се оказало, че нашият мозък разпознава граматиката! При обработката на речта, някои области от мозъка са активни. Центърът на Брока е един от тях. Той се намира в лявото полукълбо. Когато студентите били изправени пред реални граматични правила, той бил много активен. С измислените правила от друга страна, активността на мозъка значителнонамаляла. Така че е напълно възможно всички граматични системи да имат една и съща основа. И следователно да се придържат към едни и същи принципи. И тези принципи да са ни вродени...