български » испански | 59 [петдесет и девет] | В пощата

59 [cincuenta y nueve] En la oficina de correos

Къде е най-близката пощенска служба	¿Dónde está la oficina de correos más cercana?
Далеч ли е до най-близката пощенска служба	¿Está muy lejos la oficina de correos más cercana?
Къде е най-близката пощенска кутия	¿Dónde esta el buzón más cercano?
Трябват ми няколко пощенски марки.	Necesito un par de sellos.
За една картичка и едно писмо.	Para una postal y para una carta.
Колко е пощенската такса до Америка	Sí, ¿cuánto cuesta el franqueo para América?
Колко тежи колетът	¿Cuánto pesa el paquete?
Мога ли да го изпратя с въздушна поща	¿Puedo mandarlo por correo aéreo?
За колко време ще пристигне	¿Cuánto tarda en llegar?
Къде мога да се обадя по телефон	¿Dónde puedo hacer una llamada?
Къде е най-близката телефонна кабина	¿Dónde está la cabina de teléfono más próxima?
Имате ли фонокарти	¿Tiene (usted) tarjetas de teléfono?
Имате ли телефонен указател	¿Tiene (usted) una guía de teléfonos?
Знаете ли телефонния код на Австрия	¿Sabe (usted) cuál es el código para llamar a Austria?
Момент, ще проверя.	Un momento, voy a mirar.
Телефонната линия постоянно е заета.	La línea está siempre ocupada.
Кой номер избрахте	¿Qué número ha marcado?
Първо трябва да изберете нула!	¡Primero hay que marcar un cero!

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...