български » френски | 71 [седемдесет и едно] | искам, желая нещо

71 [soixante et onze] vouloir qc.

Какво искате	Qu’est ce que vous voulez ?
Искате ли да играете футбол	Est-ce que vous voulez jouer au football ?
Искате ли да посетите приятелите си	Est-ce que vous voulez rendre visite à des amis ?
Искам	vouloir
Не искам да закъснявам.	Je ne veux pas arriver en retard.
Не искам да ходя там.	Je ne veux pas y aller.
Искам да си отида у дома.	Je veux aller à la maison.
Искам да остана у дома.	Je veux rester à la maison.
Искам да съм сам / сама.	Je veux être seul.
Искаш ли да останеш тук	Veux-tu rester ici ?
Искаш ли да се храниш тук	Veux-tu manger ici ?
Искаш ли да спиш тук	Veux-tu dormir ici ?
Утре ли искате да заминете	Voulez-vous partir demain ?
До утре ли желаете да останете	Voulez-vous rester jusqu’à demain ?
Утре ли желаете да платите сметката	Voulez-vous régler la note seulement demain ?
На дискотека ли искате да отидете	Voulez-vous aller à la discothèque ?
На кино ли искате да отидете	Voulez-vous aller au cinéma ?
В кафенето ли искате да отидете	Voulez-vous aller au café ?

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!