български » корейски | 59 [петдесет и девет] | В пощата

59 [쉰아홉] 우체국에서

59 [swin-ahob] uchegug-eseo

Къде е най-близката пощенска служба?	가까운 우체국이 어디 있어요?; gakkaun uchegug-i eodi iss-eoyo?
Далеч ли е до най-близката пощенска служба?	우체국이 여기서 멀어요?; uchegug-i yeogiseo meol-eoyo?
Къде е най-близката пощенска кутия?	가까운 우체통이 어디 있어요?; gakkaun uchetong-i eodi iss-eoyo?
Трябват ми няколко пощенски марки.	저는 우표 두 장이 필요해요.; jeoneun upyo du jang-i pil-yohaeyo.
За една картичка и едно писмо.	엽서와 편지 때문에요.; yeobseowa pyeonji ttaemun-eyo.
Колко е пощенската такса до Америка?	미국까지의 우편 요금이 얼마예요?; migugkkajiui upyeon yogeum-i eolmayeyo?
Колко тежи колетът?	소포가 얼마나 무거워요?; sopoga eolmana mugeowoyo?
Мога ли да го изпратя с въздушна поща?	항공우편으로 보낼 수 있어요?; hang-gong-upyeon-eulo bonael su iss-eoyo?
За колко време ще пристигне?	도착할 때까지 얼마나 걸려요?; dochaghal ttaekkaji eolmana geollyeoyo?
Къде мога да се обадя по телефон?	어디서 전화할 수 있어요?; eodiseo jeonhwahal su iss-eoyo?
Къде е най-близката телефонна кабина?	가까운 공중전화가 어디 있어요?; gakkaun gongjungjeonhwaga eodi iss-eoyo?
Имате ли фонокарти?	전화카드 있으세요?; jeonhwakadeu iss-euseyo?
Имате ли телефонен указател?	전화번호부 있으세요?; jeonhwabeonhobu iss-euseyo?
Знаете ли телефонния код на Австрия?	오스트리아 국가번호를 아세요?; oseuteulia guggabeonholeul aseyo?
Момент, ще проверя.	잠깐만요, 찾아볼게요.; jamkkanman-yo, chaj-abolgeyo.
Телефонната линия постоянно е заета.	늘 통화 중이에요.; neul tonghwa jung-ieyo.
Кой номер избрахте?	몇 번을 눌렀어요?; myeoch beon-eul nulleoss-eoyo?
Първо трябва да изберете нула!	먼저 영 번을 눌러야 해요!; meonjeo yeong beon-eul nulleoya haeyo!

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...