български » португалски PT | 58 [петдесет и осем] | Частите на тялото

58 [cinquenta e oito] Partes do corpo

Аз рисувам човек.	Eu desenho um homem.
Първо главата.	Primeiro a cabeça.
Човекът носи шапка.	O homem tem um chapéu.
Косата му не се вижда.	Não se vê o cabelo.
И ушите му не се виждат.	Também não se veem as orelhas.
Гърбът му също не се вижда.	As costas também não se veem.
Рисувам очите и устата.	Eu desenho os olhos e a boca.
Човекът танцува и се смее.	O homem dança e ri.
Човекът има дълъг нос.	O homem tem um nariz comprido.
Той носи пръчка в ръцете си.	Ele tem uma bengala .
Носи и шал около врата си.	Ele também tem um cachecol no pescoço.
Зима е и е студено.	É inverno e está frio.
Ръцете му са силни.	Os braços são fortes.
И краката му са силни.	As pernas também são fortes.
Човекът е от сняг.	O homem é de neve.
Той не носи панталон и палто.	Ele não tem calças, nem casaco.
Но не му е студено.	Mas o homem não está com frio.
Той е снежен човек.	Ele é um boneco de neve.

Съществува ли универсална граматика ?

Когато учим чужд език, ние също учим неговата граматика. Когато децата учат родния си език, това се случва автоматично. Те не забелязват, че мозъкът им учи различни правила. Въпреки това, те научават родния си език правилно от самото начало. Като се има предвид, че съществуват много езици, също съществуват и многограматични системи. Но има ли също така и универсална граматика? Учените са проучвали този въпрос дълго време. Новите изследвания биха могли да дадат отговор. Защото мозъчните изследователи са направили интересно откритие. Те накарали участниците в един експеримент да изучават граматични правила. Участниците в експеримента били ученици в езикови училища. Те учели японски или италиански. Половината от граматичните правила били напълно измислени. Въпреки това, участниците в експеримента не знаели това. След изучаването на граматичните правила, на учениците били раздадени изречения. Те трябвало да преценят дали изреченията са правилни. Докато те работили върху изреченията, мозъците им били анализирани. Тоест, изследователите измервали активността на мозъка им. По този начин те искали да проучат как мозъка реагира на изреченията. И се оказало, че нашият мозък разпознава граматиката! При обработката на речта, някои области от мозъка са активни. Центърът на Брока е един от тях. Той се намира в лявото полукълбо. Когато студентите били изправени пред реални граматични правила, той бил много активен. С измислените правила от друга страна, активността на мозъка значителнонамаляла. Така че е напълно възможно всички граматични системи да имат една и съща основа. И следователно да се придържат към едни и същи принципи. И тези принципи да са ни вродени...