български » португалски PT | 59 [петдесет и девет] | В пощата

59 [cinquenta e nove] Nos correios

Къде е най-близката пощенска служба	Onde é que é o correio mais próximo?
Далеч ли е до най-близката пощенска служба	É longe o correio mais próximo?
Къде е най-близката пощенска кутия	Onde é que é a caixa de correio mais próxima?
Трябват ми няколко пощенски марки.	Eu preciso de alguns selos.
За една картичка и едно писмо.	Para um postal e uma carta.
Колко е пощенската такса до Америка	Quanto é que custa o porte para os Estados Unidos?
Колко тежи колетът	Quanto é que pesa a encomenda?
Мога ли да го изпратя с въздушна поща	Posso enviá-la por correio aéreo?
За колко време ще пристигне	Quanto tempo é que demora a chegar?
Къде мога да се обадя по телефон	Onde é que posso telefonar?
Къде е най-близката телефонна кабина	Onde é que é a cabine telefónica mais próxima?
Имате ли фонокарти	Tem cartões de telefone?
Имате ли телефонен указател	Tem uma lista telefónica?
Знаете ли телефонния код на Австрия	Você sabe qual é o indicativo para a Áustria?
Момент, ще проверя.	Um momento que eu vou verificar.
Телефонната линия постоянно е заета.	A linha está sempre ocupada.
Кой номер избрахте	Qual foi o número que você marcou?
Първо трябва да изберете нула!	Primeiro, você tem que marcar o “zero”!

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...