български » руски | 65 [шейсет и пет] | Отрицание 2

65 [шестьдесят пять] Отрицание 2

65 [shestʹdesyat pyatʹ] Otritsaniye 2

Скъп ли е пръстенът?	Это кольцо дорогое?; Eto kolʹtso dorogoye?
Не, той струва само сто евро.	Нет, оно стоит всего сто евро.; Net, ono stoit vsego sto yevro.
Но аз има само петдесет.	Но у меня есть только пятьдесят.; No u menya yestʹ tolʹko pyatʹdesyat.
Готов / готова ли си вече?	Ты уже готов / готова?; Ty uzhe gotov / gotova?
Не, още не.	Нет, пока нет.; Net, poka net.
Но ей сега съм готов / готова.	Но я буду скоро готов / готова.; No ya budu skoro gotov / gotova.
Искаш ли още супа?	Ещё супа?; Yeshchë supa?
Не, не искам повече.	Нет, я больше не хочу.; Net, ya bolʹshe ne khochu.
Но искам още един сладолед.	Но ещё одно мороженое.; No yeshchë odno morozhenoye.
Отдавна ли живееш тук?	Ты здесь уже давно живёшь?; Ty zdesʹ uzhe davno zhivëshʹ?
Не, едва от един месец.	Нет, только один месяц.; Net, tolʹko odin mesyats.
Но вече познавам много хора.	Но я уже знаю многих людей.; No ya uzhe znayu mnogikh lyudey.
Ще пътуваш ли утре за вкъщи?	Ты завтра едешь домой?; Ty zavtra yedeshʹ domoy?
Не, чак в края на седмицата.	Нет, только на выходные.; Net, tolʹko na vykhodnyye.
Но още в неделя ще се върна.	Но я вернусь уже в воскресенье.; No ya vernusʹ uzhe v voskresenʹye.
Дъщеря ти голяма ли е вече?	Твоя дочь уже взрослая?; Tvoya dochʹ uzhe vzroslaya?
Не, тя е едва на седемнайсет.	Нет, ей только семнадцать.; Net, yey tolʹko semnadtsatʹ.
Но вече има приятел.	Но у неё уже есть друг.; No u neyë uzhe yestʹ drug.

Генетична мутация прави говоренето възможно

Човекът е единственото живо същество на Земята, което може да говори. Това го отличава от животните и растенията. Разбира се, животните и растенията също общуват помежду си. Въпреки това, те не говорят сложен сричков език. Но защо човека може да говори? Някои физически характеристики са необходими, за да се случи това. Тези физически характеристики се откриват само при хората. Но все пак, това не означава непременно, че човек сам ги е развил. В еволюционната история нищо не се случва без причина. Някъде в този процес човекът започнал да говори. Ние все още не знаем кога точно се е случило това. Но нещо трябва да се е случило, което е дало реч на човека. Изследователите смятат, че за това е отговорна генетичната мутация. Антрополозите са сравнили генетичния материал на различни живи същества. Добре известно е, че специален ген влияе на речта. Хората, при които той е повреден имат проблеми с говора. Те не могат да се изразяват добре и им е трудно да разбират думите. Този ген е изследван при хора, маймуни и мишки. Той е много подобен при хората и шимпанзетата. Могат да бъдат идентифицирани само две малки разлики. Но тези разлики се проявяват в мозъка. В комбинация с други гени, те влияят на някои мозъчни дейности. По този начин хората могат да говорят, докато маймуните не могат. Въпреки това, загадката на човешкия език все още не е разгадана. Защото само генетичната мутация не е достатъчна, за да се появи речта. Изследователите имплантирали човешкия вариант на гена в мишки. Но това не ги направило способни да говорят... Само предизвикало огромна какафония от писукания!