български » руски | 70 [седемдесет] | желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [семьдесят] Изъявлять желание

70 [semʹdesyat] Izʺyavlyatʹ zhelaniye

Искате ли да пушите?	Хотели бы Вы закурить?; Khoteli by Vy zakuritʹ?
Искате ли да танцувате?	Хотели бы Вы танцевать?; Khoteli by Vy tantsevatʹ?
Искате ли да се разходите?	Хотели бы Вы пойти гулять?; Khoteli by Vy poyti gulyatʹ?
Искам да пуша.	Я хотел бы / хотела бы закурить.; Ya khotel by / khotela by zakuritʹ.
Искате ли цигара?	Не хотел бы / хотела бы ты сигарету?; Ne khotel by / khotela by ty sigaretu?
Той иска огънче.	Он хотел бы прикурить.; On khotel by prikuritʹ.
Искам да пия нещо.	Я хотел бы / хотела бы что-нибудь попить.; Ya khotel by / khotela by chto-nibudʹ popitʹ.
Искам да ям нещо.	Я хотел бы / хотела бы что-нибудь поесть.; Ya khotel by / khotela by chto-nibudʹ poyestʹ.
Искам да си отдъхна малко.	Я хотел бы / хотела бы немного отдохнуть.; Ya khotel by / khotela by nemnogo otdokhnutʹ.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо.	Я хотел бы / хотела бы Вас кое-что спросить.; Ya khotel by / khotela by Vas koye-chto sprositʹ.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо.	Я хотел бы / хотела бы Вас о чем-то попросить.; Ya khotel by / khotela by Vas o chem-to poprositʹ.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо.	Я хотел бы / хотела бы Вас куда-нибудь пригласить.; Ya khotel by / khotela by Vas kuda-nibudʹ priglasitʹ.
Какво обичате / желаете, моля?	Что бы Вы хотели?; Chto by Vy khoteli?
Желаете ли кафе?	Вы хотели бы кофе?; Vy khoteli by kofe?
Или предпочитате чай?	Или Вы хотели бы чай?; Ili Vy khoteli by chay?
Ние искаме да се приберем вкъщи.	Мы хотели бы поехать домой.; My khoteli by poyekhatʹ domoy.
Желаете ли такси?	Хотели бы вы такси?; Khoteli by vy taksi?
Те искат да се обадят по телефона.	Они хотели бы позвонить.; Oni khoteli by pozvonitʹ.

Защо има толкова много различни езици?

Днес има над 6000 различни езика по света. Ето защо имаме нужда от устни и писмени преводачи. Преди много време, всички все още говорели на един и същи език. Това се променило, обаче, когато хората започнали да мигрират. Те напуснали своята африканска родина и се разпръснали по целия свят. Това пространствено разделение също довело и до езиково разделение. Защото всеки народ разработил своя собствена форма на комуникация. Много различни езици произлезли от общия пра-език. Но човек никога не остава на едно място задълго. Така че езиците ставали все по- разделени един от друг. Някъде в този процес, един и същ общ корен вече не можел да бъде разпознат. Освен това, никой народ не е живял в изолация в продължение на хиляди години. Но винаги е имал контакти с други народи. Това променяло езиците. Те взимали елементи от чужди езици или се сливали. Поради това развитието на езиците никога не спирало. Ето защо, миграциите и контактите с нови народи обясняват множеството езици. Защо езиците са толкова различни, това вече е друг въпрос. Всеки еволюция следва определени правила. Така че трябва да има причина езиците да са такива, каквито са. Поради тези причини, учените се интересуват от тях вече години наред. Те искат да разберат защо езиците се развиват по различен начин. С цел да се изследва това, е нужно да се проследи историята на езиците. Чак тогава може да се определи какво ги е променило. Все още е неизвестно какво оказва влияние върху развитието на езиците. Културните фактори сякаш са по-важни от биологичните фактори. Така да се каже, историята на различните народи формира техните езици. Очевидно, езиците ни казват повече, отколкото знаем...