български » африкаанс | 68 [шейсет и осем] | голям – малък

68 [agt en sestig] groot – klein

голям и малък	groot en klein
Слонът е голям.	Die olifant is groot.
Мишката е малка.	Die muis is klein.
тъмен и светъл	donker en helder
Нощта е тъмна.	Die nag is donker.
Денят е светъл.	Die dag is helder.
стар и млад	oud en jonk
Нашият дядо е много стар.	Ons oupa is baie oud.
Преди 70 години е бил още млад.	70 jaar gelede was hy nog jonk.
красив и грозен	mooi en lelik
Пеперудата е красива.	Die vlinder is mooi.
Паякът е грозен.	Die spinnekop is lelik.
дебел и слаб	Dik / vet en dun
Жена с тегло 100 килограма е дебела.	’n Vrou van 100kg is dik / vet.
Мъж с тегло 50 килограма е слаб.	’n Man van 50kg is dun.
скъп и евтин	duur en goedkoop
Колата е скъпа.	Die motor is duur.
Вестникът е евтин.	Die koerant is goedkoop.

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.