български » босненски | 60 [шейсет] | В банката

60 [šezdeset] U banci

Бих искал / искала да си отворя сметка.	Ja želim otvoriti račun.
Ето паспорта ми.	Tu je moj pasoš.
Това е адресът ми.	A ovdje je moja adresa.
Бих искал / искала да внеса пари по сметката си.	Ja želim uplatiti novac na moj račun.
Бих искал / искала да изтегля пари от сметката си.	Ja želim podignuti novac sa svog računa.
Бих искал / искала да взема извлеченията от сметката.	Ja želim uzeti izvode sa računa.
Бих искал / искала да осребря един пътнически чек.	Ja želim unovčiti putnički ček.
Какви са таксите?	Koliki su troškovi?
Къде да се подпиша?	Gdje moram potpisati?
Очаквам превод от Германия.	Ja očekujem doznaku iz Njemačke.
Това е номера на метката ми.	Tu je moj broj računa.
Парите пристигнаха ли?	Da li je novac stigao?
Бих искал / искала да обменя тези пари.	Ja želim promijeniti taj novac.
Трябват ми щатски долари.	Ja trebam američke dolare.
Моля, дайте ми дребни банкноти.	Molim Vas dajte mi sitne novčanice.
Тук има ли банкомат?	Ima li ovdje bankomat?
Каква сума може да се тегли?	Koliko novca se može podići?
Коя кредитна карта може да се използва?	Koje kreditne kartice se mogu koristiti?

Който иска да говори трябва да пише!

Изучаването на чужди езици не винаги е лесно. Обучаващите се често намират говоренето особено трудно в началото. Много от тях нямат смелостта да произнесат изреченията на новия език. Те твърде много се страхуват да не допуснат грешки. При такъв тип хора, писането може да бъде решение на проблема. Защото, който иска да се научи да говори добре трябва да пише колкото можеповече! Писането ни помага да се адаптираме към новия език. Има много причини за това. Писането е различно от говоренето. То е много по-сложен процес. Когато пишем, ни е нужно повече време, за да преценим кои думи да използваме. По този начин нашият мозък работи с новия език по-интензивно. Ние също така сме много по-спокойни, когато пишем. Никой не очаква нашия отговор. Така че ние бавно губим страха от езика. Освен това, писането насърчава творчеството. Ние се чувстваме по-свободни и си играем повече с новия език. Писането също ни дава повече време, отколкото говоренето. И подпомага запаметяването! Но най-голямото предимство на писането е безличната форма. Което означава, че ние можем внимателно да изследваме резултата от нашия подбор на думи. Виждаме всичко ясно пред себе си. По този начин в самия процес можем да определим грешките си и да се поучимот тях. Какво пишете на новия език теоретично не е важно. Това, което е важно е редовното формулиране на писмени изречения. Ако искате да се упражнявате, бихте могли да потърсите приятел за кореспонденция в чужбина. А след това да се срещнете лично някой път. И ще се уверите: сега говоренето ще е много по-лесно!